.png)
Автор: Венцислава Великова
Редактор: Емилия Паркър
Графичен дизайнер: Драгомир Богомилов
Издателство: Венцислава Йорданова Великова
ISBN 978-619-91705-5-7
Резюме:
„чоВЕЧНИ разкази“ е поредица в джобен формат.
Мистерии, думи за старите сили, самодиви, змейове, стихии и всичко, за което разказваха бабите ни вечер пред огнището. Черги, трикрако столче, въгленчета, жетварския чумбер, старата кратунка, мащерка и малко шарена сол в протритата гаванка...
Седем книжки с цветовете на Дъгата, която може да имате у дома си, ако ги наредите правилно. Първият разказ от всяка книга дава и самото й наименование.
За автора:
Венцислава Великова е завършила две магистратури - по "Технология на силикатите" в БУ "Проф. Д-р Асен Златаров" и "Бизнес администрация" в Икономически университет - Варна. Омъжена, с двама сина - Самуил и Исперих.
От 2010г. се занимава с изкуство, като в началото твори с текстил и конци. Изработва текстилни пана с традиционни български мотиви; персонажи и обекти от българската култура и история; елементи от шевици. Пише проза, импресии и стихове от 2012г.
Идеята в нейните произведения в приложното творчество и литература е не да връща старото, нито да запазва традициите, а да "реставрира" красивото в тях и да го поднесе по подходящ начин на съвременното ни ежедневие и до погледа и слуха на новото поколение.
Творбите на Венцислава са притежание на частни фирми, читалища, галерии и частни лица.
Носител на награда от Община Белослав - "Деятел на културата" 2018г., дадена за принос в развитието на културата в Белослав. Автор на 10 книги.
"Къщата от сънищата" - Венцислава Великова
Автор Венцислава Великова Издателство Венцислава Йорданова Великова ISBN 978-619-91705-5-7 Година на издаване 2022 Корица Мека Страници 128 Език Български „Тръгнаха двамата. Стадото ги последва. В ниското, близо до клокотещо поточе, бе опънат брезент, върху няколко кола и образуваше набързо стъкмена колиба. Старецът влезе и после излезе с две керамични чаши. Наля от млякото и подаде на Огнян. Седнаха на земята, където сянката на колибата покриваше тревата. Слънцето все още се изкачваше по небосклона, а по пътя си щеше да прави сенките все по-малки.
- На мен ми викат Огнян, дядо. А ти как се казваш?
- Митко – каза дядото. – Но аз знам името ти. Огън значи, нали така? Аз обичам огъня. Навремето що студ съм мръзнал, ако знаеш… И ти сега защо си дошъл? Казваш съня, а?
- Да – усмихна се на остроумната забележка младежа. – Един сън... - искаше да разкаже, но после изплашено спря. Да каже ли? Дали старецът нямаше да го помисли за луд? Или ще му повярва… По-скоро първото. – Ти защо каза, че сънищата ни водят?
- Щото сънищата ни карат понякога да правим едни шантави неща… Не си ли чувал, някои казват, че насън са видели Богородица или някой светец, които ги карат да строят я чешма, я църквичка, я параклисче…
- Да! Чувал съм за такива неща…
- А ти защо си тук?
- Сънувах... - каза след дълго мълчание Огнян. – Сънувам често малко момче. Бягаше босо в снега. Идваше от пътя долу…и вървеше насам, тук, към къщата. Валеше силно сняг, почти го затрупваше. То падаше, но трудно ставаше и с последни сили стигаше до къщата. Отваряше вратата и се втурваше вътре. Носеше писмо, свито на руло. Майка му стоеше пред огнището и плачеше. Когато го посрещаше, то ѝ даваше писмото и… припадаше. Умираше в ръцете ѝ, премръзнало. Стряскам се винаги тук, на това място в съня си. Винаги съм плувнал в пот, когато сънувам този сън, а аз го сънувам често. Горещ съм сякаш аз съм стоял пред огнището. А уж казват, че когато сънуваш снежен сън, всъщност то е защото нещо ти е студено вечер. Но не е! Аз сънувам сняг и дете, което умира от студ. Разбираш ли? Смърт и сняг, а целият горя посред нощ. Странно, нали? Този сън ме мъчи от години и става все по-натрапчив. Аз съм съвременен човек и не вярвам в приказки. Може би някъде, някой е строил църква и параклис, но аз не вярвам много в това. Сънувам си бягащото в снега момче и се събуждам в огън месеци наред и това не спира. Опитах, ей така, да проследя в съня си момчето, откъде идва и къде отива…
- И правилно си решил... - прекъсна го дядото."